НЕЖНОСТ В СИЯНИЕ
в памет на Ани
И тази нощ дойде в съня ми.
Исках дълго мигът да продължи.
Нощта да е безкрайно ято,
а Слънцето да спре - да не блести.
И тази нощ сърцата ни горяха в плам.
Сочни устни в моите впи.
Огънят разпали ръцете ни в прегръдка.
Телата ни се сливаха в милувка.
Любовта ни беше огнено сияние.
Тръпките ни - бризови вълни.
Очите - влюбено опиянени,
а страстите изгаряха от ласки.
Събудих се... но дълго исках
сънят да продължи.
СЪДБА
За първи път сме двамата - сами.
Чувствата ни топлят се с лунна светлина.
Вярвам, че тъгата си забравил.
Жадуваната обич с топлина - сме аз и ти.
Приех, че от Съдбата си изпратен.
Дните ми - с любов да осветиш.
И вярвам, дълго в съня ми ще останеш.
Във душата - минзухар ще посадиш.
ДА СЕ ПРОБУДИШ
Да се пробудиш в ранна ранина,
когато птиците са в сън - унесен.
Да полетиш към Слънцето със зов,
жадувайки за пролет и... утринна любов.
Да се пробудиш в люляков цъфтеж,
с аромат, ухаещ на горска теменуга.
Когато в океан от морски раковини
сърцето потопил си - в женска гръд.
Да се пробудиш в ранната зора,
когато звездите са заспали - уморено,
когато Господ ти дарил крила - неземни
и сърце, обичащо земята родна и небето.
Да се пробудиш... със сърце от извори!
© Крисимира Найденова All rights reserved.