Nov 11, 2010, 11:43 PM  

НЕЖНОСТ В СИЯНИЕ

  Poetry » Love
682 0 0

НЕЖНОСТ В СИЯНИЕ

                                                в памет на Ани


И тази нощ дойде в съня ми.

Исках дълго мигът да продължи.

Нощта да е безкрайно ято,

а Слънцето да спре - да не блести.

 

И тази нощ сърцата ни горяха в плам.

Сочни устни в моите  впи.

Огънят разпали ръцете ни в прегръдка.

Телата ни се сливаха в милувка.

 

Любовта ни беше огнено сияние.

Тръпките ни - бризови вълни.

Очите  - влюбено опиянени,

а страстите изгаряха от ласки.

 

Събудих се... но дълго исках

сънят да продължи.

 

 

СЪДБА

 

За първи път сме двамата - сами.

Чувствата ни топлят се с лунна светлина.

Вярвам, че тъгата си забравил.

Жадуваната обич с топлина - сме аз и ти.

 

Приех, че от Съдбата си изпратен.

Дните ми - с любов да осветиш.

И вярвам, дълго в съня ми ще останеш.

Във душата - минзухар ще посадиш.

 

ДА СЕ ПРОБУДИШ

 

Да се пробудиш в ранна ранина,

когато птиците са в сън - унесен.

Да полетиш към Слънцето със зов,

жадувайки за пролет и... утринна любов.

 

Да се пробудиш в люляков цъфтеж,

с аромат, ухаещ на горска теменуга.

Когато в океан от морски раковини

сърцето потопил си - в женска гръд.

 

Да се пробудиш в ранната зора,

когато звездите са заспали - уморено,

когато Господ ти дарил крила - неземни

и сърце, обичащо земята родна и небето.

 

Да се пробудиш... със сърце от извори!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Крисимира Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...