11.11.2010 г., 23:43  

НЕЖНОСТ В СИЯНИЕ

680 0 0

НЕЖНОСТ В СИЯНИЕ

                                                в памет на Ани


И тази нощ дойде в съня ми.

Исках дълго мигът да продължи.

Нощта да е безкрайно ято,

а Слънцето да спре - да не блести.

 

И тази нощ сърцата ни горяха в плам.

Сочни устни в моите  впи.

Огънят разпали ръцете ни в прегръдка.

Телата ни се сливаха в милувка.

 

Любовта ни беше огнено сияние.

Тръпките ни - бризови вълни.

Очите  - влюбено опиянени,

а страстите изгаряха от ласки.

 

Събудих се... но дълго исках

сънят да продължи.

 

 

СЪДБА

 

За първи път сме двамата - сами.

Чувствата ни топлят се с лунна светлина.

Вярвам, че тъгата си забравил.

Жадуваната обич с топлина - сме аз и ти.

 

Приех, че от Съдбата си изпратен.

Дните ми - с любов да осветиш.

И вярвам, дълго в съня ми ще останеш.

Във душата - минзухар ще посадиш.

 

ДА СЕ ПРОБУДИШ

 

Да се пробудиш в ранна ранина,

когато птиците са в сън - унесен.

Да полетиш към Слънцето със зов,

жадувайки за пролет и... утринна любов.

 

Да се пробудиш в люляков цъфтеж,

с аромат, ухаещ на горска теменуга.

Когато в океан от морски раковини

сърцето потопил си - в женска гръд.

 

Да се пробудиш в ранната зора,

когато звездите са заспали - уморено,

когато Господ ти дарил крила - неземни

и сърце, обичащо земята родна и небето.

 

Да се пробудиш... със сърце от извори!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Крисимира Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...