Нежността изплака и си тръгна

26 sept 2009, 13:10

Poesía

543 0 1

огорчена, с капещи коси.

Светофарът на планета пуста

запримига и заспа щастлив.

Нежността изплака и си тръгна,

изнасилена от зверски хлад.

Фарът морски, безнадеждно мъртъв,

не посочи път със светлина.

Нежността изплака и си тръгна

в ръка с развален компас,

а Грехът доволно я прегърна,

разтреперан от перверзна страст.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.