Нежността изплака и си тръгна
Нежността изплака и си тръгна
огорчена, с капещи коси.
Светофарът на планета пуста
запримига и заспа щастлив.
Нежността изплака и си тръгна,
изнасилена от зверски хлад.
Фарът морски, безнадеждно мъртъв,
не посочи път със светлина.
Нежността изплака и си тръгна
в ръка с развален компас,
а Грехът доволно я прегърна,
разтреперан от перверзна страст.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радостина Попова Todos los derechos reservados
