3 feb 2009, 0:54  

Спокойно!

  Poesía » Otra
930 1 18

При моята поява пребледняваш –
(от ревност ли е, как да разбера?)
И търсиш думи – да го забавляваш –
към мен да не погледне те е страх.

Но аз не смятам да ти го отнемам –
не е за мен бленуваният мъж.
За дребни авантюри нямам време –
спокойно за ръката му се дръж.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Роберт.
    Но искам да се знае, че в стиховете си изразявам повече мечти и копнежи, отколкото реалност.
    И ми е съвестно понякога...
    Поздрави!
  • ..Аз съм ти мечтата.

    Ти си ми светът....

    Браво!!!!
    Колко малко хора могат да го кажат, знаеш ли?
    Поздравления!!!!
    От сърце!!!
  • Нека живее, Павли!
    Благодаря!
  • Да живее любовта- изгаряща и пречистваща.
    Поздрави, Ели!
  • Говориш за пречистващата сила на любовта, Мири.
    Така е. Само тя ни извисява...
    Прегръщам те, мила!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...