3 feb 2009, 0:54  

Спокойно!

  Poesía » Otra
939 1 18

При моята поява пребледняваш –
(от ревност ли е, как да разбера?)
И търсиш думи – да го забавляваш –
към мен да не погледне те е страх.

Но аз не смятам да ти го отнемам –
не е за мен бленуваният мъж.
За дребни авантюри нямам време –
спокойно за ръката му се дръж.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Роберт.
    Но искам да се знае, че в стиховете си изразявам повече мечти и копнежи, отколкото реалност.
    И ми е съвестно понякога...
    Поздрави!
  • ..Аз съм ти мечтата.

    Ти си ми светът....

    Браво!!!!
    Колко малко хора могат да го кажат, знаеш ли?
    Поздравления!!!!
    От сърце!!!
  • Нека живее, Павли!
    Благодаря!
  • Да живее любовта- изгаряща и пречистваща.
    Поздрави, Ели!
  • Говориш за пречистващата сила на любовта, Мири.
    Така е. Само тя ни извисява...
    Прегръщам те, мила!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...