При моята поява пребледняваш –
(от ревност ли е, как да разбера?)
И търсиш думи – да го забавляваш –
към мен да не погледне те е страх.
Но аз не смятам да ти го отнемам –
не е за мен бленуваният мъж.
За дребни авантюри нямам време –
спокойно за ръката му се дръж.
© Елица Ангелова All rights reserved.
Но искам да се знае, че в стиховете си изразявам повече мечти и копнежи, отколкото реалност.
И ми е съвестно понякога...
Поздрави!