3 февр. 2009 г., 00:54  

Спокойно!

935 1 18

При моята поява пребледняваш –
(от ревност ли е, как да разбера?)
И търсиш думи – да го забавляваш –
към мен да не погледне те е страх.

Но аз не смятам да ти го отнемам –
не е за мен бленуваният мъж.
За дребни авантюри нямам време –
спокойно за ръката му се дръж.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Роберт.
    Но искам да се знае, че в стиховете си изразявам повече мечти и копнежи, отколкото реалност.
    И ми е съвестно понякога...
    Поздрави!
  • ..Аз съм ти мечтата.

    Ти си ми светът....

    Браво!!!!
    Колко малко хора могат да го кажат, знаеш ли?
    Поздравления!!!!
    От сърце!!!
  • Нека живее, Павли!
    Благодаря!
  • Да живее любовта- изгаряща и пречистваща.
    Поздрави, Ели!
  • Говориш за пречистващата сила на любовта, Мири.
    Така е. Само тя ни извисява...
    Прегръщам те, мила!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....