11 jun 2023, 23:04

Нека бурята ме връхлети

406 0 0

Всеки миг е тъй безценен,

всеки поглед към света

в утро-камък скъпоценен,

с бистра бляскава роса.

 

Всеки дъх ни приближава

с тиха стъпка към смъртта,

мъдростта ни умножава

на болезнена цена.

 

Всеки удар на сърцето,

всеки гръм преди дъжда-

те врата пред нас открехват,

сред великата лъжа

 

че предречен е животът,

пътят ни- предначертан

и че вярната посока

няма как да видиш сам.

 

Кой обаче ще ми каже

що в сърцето ми гори?

и защо е светло даже

там в най-мрачните ми дни?

 

Аз съм ярък буен огън,

буря, вихър и порой

и съвсем самичка мога

да чертая пътя свой.

 

Нека върху мен се спуснат

хиляди стихии зли

мойта сила е да чувствам

и в гърдите ми да ври.

 

Пак със бурята се сливам

тя е моята душа

във очите тъмносини

отразява се дъжда...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...