Нека бурята ме връхлети

Всеки миг е тъй безценен,

всеки поглед към света

в утро-камък скъпоценен,

с бистра бляскава роса.

Всеки дъх ни приближава

с тиха стъпка към смъртта,

мъдростта ни умножава

на болезнена цена.

Всеки удар на сърцето,

всеки гръм преди дъжда-

те врата пред нас открехват,

сред великата лъжа

че предречен е животът,

пътят ни- предначертан

и че вярната посока

няма как да видиш сам.

Кой обаче ще ми каже

що в сърцето ми гори?

и защо е светло даже

там в най-мрачните ми дни?

Аз съм ярък буен огън,

буря, вихър и порой

и съвсем самичка мога

да чертая пътя свой.

Нека върху мен се спуснат

хиляди стихии зли

мойта сила е да чувствам

и в гърдите ми да ври.

Пак със бурята се сливам

тя е моята душа

във очите тъмносини

отразява се дъжда...