Нека бъда
Не мечтая да бъда трева,
че тревата без време изгаря.
Нека бъда онази жена,
дето сякаш нарочно забравяш,
но решиш ли, че много боли,
все към нея ти бягат очите.
И сред толкова много жени
само тя синевата ти сплита.
И си жаден за нейния смях.
Сам не искаш дори да признаеш,
че със нея грехът не е грях.
Все я виждаш, все нея мечтаеш.
Аз не искам да бъда съдба,
щом съдбата е дом за предатели.
Нека бъда изтрита сълза
и красива следа във душата ти.
Тази, дето те пази от зло
и будува за теб неслучайно.
Като дънер на старо дърво
в теб гори моят огън потайно.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados
