Не мечтая да бъда трева,
че тревата без време изгаря.
Нека бъда онази жена,
дето сякаш нарочно забравяш,
но решиш ли, че много боли,
все към нея ти бягат очите.
И сред толкова много жени
само тя синевата ти сплита.
И си жаден за нейния смях.
Сам не искаш дори да признаеш,
че със нея грехът не е грях.
Все я виждаш, все нея мечтаеш. ...