Нека бъдем утро

26 nov 2011, 20:14

Poesía

600 0 2

Нека бъдем с теб едно утро -

тъй красиво, със весели хвърчила.

Нека, нека полетим с теб на небето,

прегърнали надеждите, приспали мечтите в своята зора.

Нека още не тръгнем, да заглушеем

за звъна на камбана от една раздяла.

Нека копнежно с теб се прегърнем,

чувайки шепота от сърце - раздиращата ни тъга.

Толкова далеч е нашето утро,

сърца завили сме в черната пеленка.

Усмивката за тъгата толкова ненужно,

един цвят е тъй, който ми е нужен,

цвят на една весела звезда.

Нека, нека с теб сега вървим,

оставим всеки копнеж, всяка раздяла,

приспим всяко отчаяние и всяка тъга,

нека с теб се погубим, да се погубим с теб без следа...

А утро без нас спасено да празнува,

да празнува спасението от тъмнината на нощта…

Милан Милев

14.11.11

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

milan210 (Милан Милев)

2011-11-27T09:56:37+02:00

Г-жо Митева, всеки си е с правото да мисли каквото поиска,не знам точно къде видяхте тези"навързани думи",но няма значение както казах всеки има право на мнение,аз многократно се доказах на много хора и те видяха какво мога аз,но все пак и на Вас Ви благодаря макар и така да си казвате думите без никакво обяснение
EDNOGOLQMOMOMI4E (Вероника Митева)

2011-11-26T22:07:11+02:00

??? навързани думи не правят поезия...