Нека бъдем утро
Нека бъдем с теб едно утро -
тъй красиво, със весели хвърчила.
Нека, нека полетим с теб на небето,
прегърнали надеждите, приспали мечтите в своята зора.
Нека още не тръгнем, да заглушеем
за звъна на камбана от една раздяла.
Нека копнежно с теб се прегърнем,
чувайки шепота от сърце - раздиращата ни тъга.
Толкова далеч е нашето утро,
сърца завили сме в черната пеленка.
Усмивката за тъгата толкова ненужно,
един цвят е тъй, който ми е нужен,
цвят на една весела звезда.
Нека, нека с теб сега вървим,
оставим всеки копнеж, всяка раздяла,
приспим всяко отчаяние и всяка тъга,
нека с теб се погубим, да се погубим с теб без следа...
А утро без нас спасено да празнува,
да празнува спасението от тъмнината на нощта…
Милан Милев
14.11.11
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милан Милев Всички права запазени
