Нека бъдем утро
Нека бъдем с теб едно утро -
тъй красиво, със весели хвърчила.
Нека, нека полетим с теб на небето,
прегърнали надеждите, приспали мечтите в своята зора.
Нека още не тръгнем, да заглушеем
за звъна на камбана от една раздяла.
Нека копнежно с теб се прегърнем,
чувайки шепота от сърце - раздиращата ни тъга.
Толкова далеч е нашето утро,
сърца завили сме в черната пеленка.
Усмивката за тъгата толкова ненужно,
един цвят е тъй, който ми е нужен,
цвят на една весела звезда.
Нека, нека с теб сега вървим,
оставим всеки копнеж, всяка раздяла,
приспим всяко отчаяние и всяка тъга,
нека с теб се погубим, да се погубим с теб без следа...
А утро без нас спасено да празнува,
да празнува спасението от тъмнината на нощта…
Милан Милев
14.11.11
© Милан Милев All rights reserved.
