milan210 (Милан Милев)
130 91
26 нояб. 2011 г., 20:14

Нека бъдем утро 

  Поэзия
536 0 2

Нека бъдем с теб едно утро -

тъй красиво, със весели хвърчила.

Нека, нека полетим с теб на небето,

прегърнали надеждите, приспали мечтите в своята зора.

 

Нека още не тръгнем, да заглушеем

за звъна на камбана от една раздяла.

Нека копнежно с теб се прегърнем,

чувайки шепота от сърце - раздиращата ни тъга.

 

Толкова далеч е нашето утро,

сърца завили сме в черната пеленка.

Усмивката за тъгата толкова ненужно,

един цвят е тъй, който ми е нужен,

цвят на една весела звезда.

 

Нека, нека с теб сега вървим,

оставим всеки копнеж, всяка раздяла,

приспим всяко отчаяние и всяка тъга,

нека с теб се погубим, да се погубим с теб без следа...

А утро без нас спасено да празнува,

да празнува спасението от тъмнината на нощта…

Милан Милев

 

14.11.11

 

© Милан Милев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Г-жо Митева, всеки си е с правото да мисли каквото поиска,не знам точно къде видяхте тези"навързани думи",но няма значение както казах всеки има право на мнение,аз многократно се доказах на много хора и те видяха какво мога аз,но все пак и на Вас Ви благодаря макар и така да си казвате думите без никакво обяснение
  • ??? навързани думи не правят поезия...
Предложения
: ??:??