7 jun 2020, 15:16  

Път 12 

  Poesía » Filosófica
415 0 0

Вървя по своя път

в очакване на залеза студен.

Идва краят на денят,

болка усеща дух ранен.

 

Аз тогаз ще се слея

с майката природа,

да творя е смисълът ми да живея,

но ще ме помни ли народа?

 

Звезди, луна ще блестят

горе на свода небесен,

светулки в мрака ще летят

и щурци ще пеят песен.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??