Път 12
584
0
0
Вървя по своя път
в очакване на залеза студен.
Идва краят на денят,
болка усеща дух ранен.
Аз тогаз ще се слея
с майката природа,
да творя е смисълът ми да живея,
но ще ме помни ли народа?
Звезди, луна ще блестят
горе на свода небесен,
светулки в мрака ще летят
и щурци ще пеят песен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Todos los derechos reservados
