Път 12
583
0
0
Вървя по своя път
в очакване на залеза студен.
Идва краят на денят,
болка усеща дух ранен.
Аз тогаз ще се слея
с майката природа,
да творя е смисълът ми да живея,
но ще ме помни ли народа?
Звезди, луна ще блестят
горе на свода небесен,
светулки в мрака ще летят
и щурци ще пеят песен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
