Път 12

hcs (Георги)
1999 242

7.06.2020 г., 15:16 ч. 2020-06-08T17:00:26+03:00

Поезия » Философска

346 0 0

Вървя по своя път

в очакване на залеза студен.

Идва краят на денят,

болка усеща дух ранен.

Аз тогаз ще се слея

с майката природа,

да творя е смисълът ми да живея,

но ще ме помни ли народа?

Звезди, луна ще блестят

горе на свода небесен,

светулки в мрака ще летят

и щурци ще пеят песен.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.