Път 12
585
0
0
Вървя по своя път
в очакване на залеза студен.
Идва краят на денят,
болка усеща дух ранен.
Аз тогаз ще се слея
с майката природа,
да творя е смисълът ми да живея,
но ще ме помни ли народа?
Звезди, луна ще блестят
горе на свода небесен,
светулки в мрака ще летят
и щурци ще пеят песен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Все права защищены
