Нека да те вземе...
И колко истини ще трябва да преглътна,
докато истинската се роди,
че твоята изглежда доста мътна
и е облечена във куп лъжи...
Нима си мислиш, че ще тръгна да те гоня?
Не! Прав ти път... И, моля те, преди
да тръгнеш... оправи си физиономията
- изглеждаш тъжен, ала май не си...
Говориш пак нелепости и смешки.
Обичаш ме? И съжаляваш при това?!
Така си жалък с всичките си грешки,
че да ме изгубиш някак си успя...
И няма вече капка чувство в мене.
От твойте „истини" безкрайно ми тежи.
Адиос, скъпи... Нека да те вземе
онази, дето вярва на лъжи...
1998г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Магдалена Василева Todos los derechos reservados
