Нека да те вземе...
И колко истини ще трябва да преглътна,
докато истинската се роди,
че твоята изглежда доста мътна
и е облечена във куп лъжи...
Нима си мислиш, че ще тръгна да те гоня?
Не! Прав ти път... И, моля те, преди
да тръгнеш... оправи си физиономията
- изглеждаш тъжен, ала май не си...
Говориш пак нелепости и смешки.
Обичаш ме? И съжаляваш при това?!
Така си жалък с всичките си грешки,
че да ме изгубиш някак си успя...
И няма вече капка чувство в мене.
От твойте „истини" безкрайно ми тежи.
Адиос, скъпи... Нека да те вземе
онази, дето вярва на лъжи...
1998г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Василева Всички права запазени
