Нека да вали
Прости, не мога повече да крия
туй, което трепне вътре в мен.
Сърцето ми препусна на кушия,
при мисълта единствено за теб.
Това сърце… Така не го научих…
Е, вярно, грешно е, но пък добро.
С годините веднъж не ме послуша,
а после страда жално и само.
Не се сърди! Такава съм – обичам,
какво от туй, че после ще боли.
За този миг, о, Господи, събличам
небето си… и нека да вали…!!!
17.12.2013
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados
Наистина текстовете ти са станали по-дълбоки и емоционални.
