25.01.2014 г., 18:07 ч.

Нека да вали 

  Поезия » Любовна
554 0 2



Прости, не мога повече да крия
туй, което трепне вътре в мен.
Сърцето ми препусна на кушия,
при мисълта единствено за теб.

Това сърце… Така не го научих…
Е, вярно, грешно е, но пък добро.
С годините веднъж не ме послуша,
а после страда жално и само.

Не се сърди! Такава съм – обичам,
какво от туй, че после ще боли.
За този миг, о, Господи, събличам 
небето си… и нека да вали…!!!

 

17.12.2013

 


© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??