Нека да вали
Прости, не мога повече да крия
туй, което трепне вътре в мен.
Сърцето ми препусна на кушия,
при мисълта единствено за теб.
Това сърце… Така не го научих…
Е, вярно, грешно е, но пък добро.
С годините веднъж не ме послуша,
а после страда жално и само.
Не се сърди! Такава съм – обичам,
какво от туй, че после ще боли.
За този миг, о, Господи, събличам
небето си… и нека да вали…!!!
17.12.2013
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
Наистина текстовете ти са станали по-дълбоки и емоционални.
