7 ago 2012, 22:01

Нека любовта е тиха

948 0 1

Как ли да ти изкажа?

Боже, колко те обичам!

И виждам мъж и жена

на едно спокоино място,

може би гора,

а те са на поляната

със свежа и наситенозелена трева,

над тях слънцето грее,

животът цари отвсякъде,

и в гората, и в техните сърца.

Клоните, листата на безброй дървета

тихичко шумят и раздават обич и прохлада

и техният нежен шум се вплита с този

на вечно пеещите птици,

всяка различна песен

и все пак така добре звучат

всички заедно, като хор без диригент.

И тези двама влюбени

за ръце се държат, гледат се в очите,

без думи казват си колко се обичат.

Думите само раняват,

нека любовта е тиха,

нека е като тишината вечна.

И нека аз и ти вечно се намираме,

и нека вечно да се обичаме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Карина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...