Aug 7, 2012, 10:01 PM

Нека любовта е тиха

  Poetry » Love
946 0 1

Как ли да ти изкажа?

Боже, колко те обичам!

И виждам мъж и жена

на едно спокоино място,

може би гора,

а те са на поляната

със свежа и наситенозелена трева,

над тях слънцето грее,

животът цари отвсякъде,

и в гората, и в техните сърца.

Клоните, листата на безброй дървета

тихичко шумят и раздават обич и прохлада

и техният нежен шум се вплита с този

на вечно пеещите птици,

всяка различна песен

и все пак така добре звучат

всички заедно, като хор без диригент.

И тези двама влюбени

за ръце се държат, гледат се в очите,

без думи казват си колко се обичат.

Думите само раняват,

нека любовта е тиха,

нека е като тишината вечна.

И нека аз и ти вечно се намираме,

и нека вечно да се обичаме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Карина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...