Нека любовта е тиха

Как ли да ти изкажа?

Боже, колко те обичам!

И виждам мъж и жена

на едно спокоино място,

може би гора,

а те са на поляната

със свежа и наситенозелена трева,

над тях слънцето грее,

животът цари отвсякъде,

и в гората, и в техните сърца.

Клоните, листата на безброй дървета

тихичко шумят и раздават обич и прохлада

и техният нежен шум се вплита с този

на вечно пеещите птици,

всяка различна песен

и все пак така добре звучат

всички заедно, като хор без диригент.

И тези двама влюбени

за ръце се държат, гледат се в очите,

без думи казват си колко се обичат.

Думите само раняват,

нека любовта е тиха,

нека е като тишината вечна.

И нека аз и ти вечно се намираме,

и нека вечно да се обичаме.