11 ene 2021, 18:20

Нека почиват камъните

  Poesía
2.1K 10 29

Да хвърлим камък -
зло от векове.
А мислим, че Великден  ни "пречиства"
с прикрити под боите грехове.
Зад пламъче на свещ - греховни мисли.
А този камък - цяла планина,
че думите са силни.

И убиват.
Малцина са способни на това,
да си издигнат мост от тях.

И да отминат.
Кой ще ни съди?
Нашата душа?
За всеки има сигурна пътека.
За Рай и Ад вратата е една...

Нека почиват камъните.
Нека!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Албенче, Ивон!💖
  • Да!
  • Правдиво и силно въздействащо, Деа!...
    Поздравявам те, успех в конкурса!
  • Гени, Силви, Светулчице, благодаря ви от 💖
  • Браво, Деа! Споделям предложението на Дени за гласовете. Успехът да те съпътства!🍀

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...