Нека почиват камъните
Да хвърлим камък -
зло от векове.
А мислим, че Великден ни "пречиства"
с прикрити под боите грехове.
Зад пламъче на свещ - греховни мисли.
А този камък - цяла планина,
че думите са силни.
И убиват.
Малцина са способни на това,
да си издигнат мост от тях.
И да отминат.
Кой ще ни съди?
Нашата душа?
За всеки има сигурна пътека.
За Рай и Ад вратата е една...
Нека почиват камъните.
Нека!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деа Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
