Нека почиват камъните
Да хвърлим камък -
зло от векове.
А мислим, че Великден ни "пречиства"
с прикрити под боите грехове.
Зад пламъче на свещ - греховни мисли.
А този камък - цяла планина,
че думите са силни.
И убиват.
Малцина са способни на това,
да си издигнат мост от тях.
И да отминат.
Кой ще ни съди?
Нашата душа?
За всеки има сигурна пътека.
За Рай и Ад вратата е една...
Нека почиват камъните.
Нека!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
