26 jun 2015, 23:19

Нека помълчим

  Poesía
887 0 8

Тази вечер искам просто да се сгуша в теб...
Не ми е нужно нищо друго, за да се опия!


Изискан избор - свещи, фрезии, Шердоне,
но, Романтико, витае друга в стаята магия:

 

на постоянството, с което трептящата вода
се люби с легналата в скута на морето перла;
на чакания тласък, с който прииждаща вълна
жена обгръща, неусетно плъзвайки се в нея;

на тайнствено стенание, което броди из леса,
щом вятърът поеме клони в своите обятия;
на топлото ухание от плисналия летен дъжд,
със алчни пръски, отдадено, снагите ваещ;

на разказвача, с устни, дарени с капещ мед,
чието пищно слово картинна е галерия...


Не ми е нужно нищо друго. Да се гушна в теб,
светът от песента в телата ни да затрепери.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е, Ник! Радвам се да те видя!
    Апропо, имаш поща.
  • Гушкане в гора или на брега, в дъжд или в пек, нежно или
    затрудняващи дишането, щом е с любим, винаги е жадувано.
    Красиво си го описала!
  • Белла, аз ку ни излъжа поне веднъж на ден, вечерта не моа да заспъ, само съ въртъ като неудовлетворено желание!
    Рени, чудесно коментарче!
    Благодаря ви, че наминахте
  • С Младен!!! Много елегантно и "шепнещо" Таня!
  • Здравейте, приятели!
    Стихотворенията ми не са философстване, дори да искам да се получи нещо "мъдро", не става!
    Те са усещания и ви благодаря, че ги споделяте с мен!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...