26 jun 2015, 23:19

Нека помълчим

  Poesía
883 0 8

Тази вечер искам просто да се сгуша в теб...
Не ми е нужно нищо друго, за да се опия!


Изискан избор - свещи, фрезии, Шердоне,
но, Романтико, витае друга в стаята магия:

 

на постоянството, с което трептящата вода
се люби с легналата в скута на морето перла;
на чакания тласък, с който прииждаща вълна
жена обгръща, неусетно плъзвайки се в нея;

на тайнствено стенание, което броди из леса,
щом вятърът поеме клони в своите обятия;
на топлото ухание от плисналия летен дъжд,
със алчни пръски, отдадено, снагите ваещ;

на разказвача, с устни, дарени с капещ мед,
чието пищно слово картинна е галерия...


Не ми е нужно нищо друго. Да се гушна в теб,
светът от песента в телата ни да затрепери.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е, Ник! Радвам се да те видя!
    Апропо, имаш поща.
  • Гушкане в гора или на брега, в дъжд или в пек, нежно или
    затрудняващи дишането, щом е с любим, винаги е жадувано.
    Красиво си го описала!
  • Белла, аз ку ни излъжа поне веднъж на ден, вечерта не моа да заспъ, само съ въртъ като неудовлетворено желание!
    Рени, чудесно коментарче!
    Благодаря ви, че наминахте
  • С Младен!!! Много елегантно и "шепнещо" Таня!
  • Здравейте, приятели!
    Стихотворенията ми не са философстване, дори да искам да се получи нещо "мъдро", не става!
    Те са усещания и ви благодаря, че ги споделяте с мен!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...