26 июн. 2015 г., 23:19

Нека помълчим

894 0 8

Тази вечер искам просто да се сгуша в теб...
Не ми е нужно нищо друго, за да се опия!


Изискан избор - свещи, фрезии, Шердоне,
но, Романтико, витае друга в стаята магия:

 

на постоянството, с което трептящата вода
се люби с легналата в скута на морето перла;
на чакания тласък, с който прииждаща вълна
жена обгръща, неусетно плъзвайки се в нея;

на тайнствено стенание, което броди из леса,
щом вятърът поеме клони в своите обятия;
на топлото ухание от плисналия летен дъжд,
със алчни пръски, отдадено, снагите ваещ;

на разказвача, с устни, дарени с капещ мед,
чието пищно слово картинна е галерия...


Не ми е нужно нищо друго. Да се гушна в теб,
светът от песента в телата ни да затрепери.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Донова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е, Ник! Радвам се да те видя!
    Апропо, имаш поща.
  • Гушкане в гора или на брега, в дъжд или в пек, нежно или
    затрудняващи дишането, щом е с любим, винаги е жадувано.
    Красиво си го описала!
  • Белла, аз ку ни излъжа поне веднъж на ден, вечерта не моа да заспъ, само съ въртъ като неудовлетворено желание!
    Рени, чудесно коментарче!
    Благодаря ви, че наминахте
  • С Младен!!! Много елегантно и "шепнещо" Таня!
  • Здравейте, приятели!
    Стихотворенията ми не са философстване, дори да искам да се получи нещо "мъдро", не става!
    Те са усещания и ви благодаря, че ги споделяте с мен!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...