26 июн. 2015 г., 23:19

Нека помълчим

885 0 8

Тази вечер искам просто да се сгуша в теб...
Не ми е нужно нищо друго, за да се опия!


Изискан избор - свещи, фрезии, Шердоне,
но, Романтико, витае друга в стаята магия:

 

на постоянството, с което трептящата вода
се люби с легналата в скута на морето перла;
на чакания тласък, с който прииждаща вълна
жена обгръща, неусетно плъзвайки се в нея;

на тайнствено стенание, което броди из леса,
щом вятърът поеме клони в своите обятия;
на топлото ухание от плисналия летен дъжд,
със алчни пръски, отдадено, снагите ваещ;

на разказвача, с устни, дарени с капещ мед,
чието пищно слово картинна е галерия...


Не ми е нужно нищо друго. Да се гушна в теб,
светът от песента в телата ни да затрепери.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Донова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е, Ник! Радвам се да те видя!
    Апропо, имаш поща.
  • Гушкане в гора или на брега, в дъжд или в пек, нежно или
    затрудняващи дишането, щом е с любим, винаги е жадувано.
    Красиво си го описала!
  • Белла, аз ку ни излъжа поне веднъж на ден, вечерта не моа да заспъ, само съ въртъ като неудовлетворено желание!
    Рени, чудесно коментарче!
    Благодаря ви, че наминахте
  • С Младен!!! Много елегантно и "шепнещо" Таня!
  • Здравейте, приятели!
    Стихотворенията ми не са философстване, дори да искам да се получи нещо "мъдро", не става!
    Те са усещания и ви благодаря, че ги споделяте с мен!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...