Нека помълчим
Тази вечер искам просто да се сгуша в теб...
Не ми е нужно нищо друго, за да се опия!
Изискан избор - свещи, фрезии, Шердоне,
но, Романтико, витае друга в стаята магия:
на постоянството, с което трептящата вода
се люби с легналата в скута на морето перла;
на чакания тласък, с който прииждаща вълна
жена обгръща, неусетно плъзвайки се в нея;
на тайнствено стенание, което броди из леса,
щом вятърът поеме клони в своите обятия;
на топлото ухание от плисналия летен дъжд,
със алчни пръски, отдадено, снагите ваещ;
на разказвача, с устни, дарени с капещ мед,
чието пищно слово картинна е галерия...
Не ми е нужно нищо друго. Да се гушна в теб,
светът от песента в телата ни да затрепери.
© Таня Донова All rights reserved.
