Любим човек си тръгна,

съмнявам се да се върне,

а толкова много се надявах

още един път да ме прегърне.

Исках да чуе гласа ми,

с надеждата към мен да се обърне,

исках да се влюби в мен, а не във него.

Сега разбитото си сърце сглобявам като ,,Лего".

Когато е отново цял,о ще внимавам,

такива като нея винаги ще подминавам,

но как ли ще успея,

дали ще мога да я забравя и

дали с това ще се гордея.

Надявам се някой ден,

като се сетя за нея,

ако е наблизо, ще я погледна

и в лицето ѝ ще се изсмея.

Иначе не знам какво да правя от тук нататък,

но искам да живея живота си в по-хубавия му остатък.