Jun 22, 2012, 10:27 AM

Нека продължа

  Poetry » Love
1K 0 0


 

Любим човек си тръгна,

съмнявам се да се върне,

а толкова много се надявах

още един път да ме прегърне.

Исках да чуе гласа ми,

с надеждата към мен да се обърне,

исках да се влюби в мен, а не във него.

Сега разбитото си сърце сглобявам като ,,Лего".

Когато е отново цял,о ще внимавам,

такива като нея винаги ще подминавам,

но как ли ще успея,

дали ще мога да я забравя и

дали с това ще се гордея.

Надявам се някой ден,

като се сетя за нея,

ако е наблизо, ще я погледна

и в лицето ѝ ще се изсмея.

Иначе не знам какво да правя от тук нататък,

но искам да живея живота си в по-хубавия му остатък.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...