22.06.2012 г., 10:27

Нека продължа

1K 0 0


 

Любим човек си тръгна,

съмнявам се да се върне,

а толкова много се надявах

още един път да ме прегърне.

Исках да чуе гласа ми,

с надеждата към мен да се обърне,

исках да се влюби в мен, а не във него.

Сега разбитото си сърце сглобявам като ,,Лего".

Когато е отново цял,о ще внимавам,

такива като нея винаги ще подминавам,

но как ли ще успея,

дали ще мога да я забравя и

дали с това ще се гордея.

Надявам се някой ден,

като се сетя за нея,

ако е наблизо, ще я погледна

и в лицето ѝ ще се изсмея.

Иначе не знам какво да правя от тук нататък,

но искам да живея живота си в по-хубавия му остатък.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...