НЕКА ТЯ ИЗБИРА

Лек повей на космическия вятър
усуква времето на нашата земя
и объркването в земния театър
посоките подменя на света.

Минало и бъдеще преливат -
среща на две буйни реки,
слоеве човешки се отмиват,
потъват с мъртвите души.

Настоящето озлобено се бунтува,
но не знае за какво крещи,
дали че някога е робувало,
или за това, че и сега мълчи.

Ако вдигне камата зловещо,
на кого в безумие ще я стовари,
върху това, или онова нещо,
или както и където свари?

Миналото ли е най-вярно и умно,
та в бъдещето иска да се впие?
Не е ли по-правилно, по-разумно
да не разместваме посоките ние?

Минало и бъдеще преливат.
Нека дадем път на младостта.
Нека тя живота свой избира
с отворени очи, а не в слепота!

31 01 2016