31 ene 2020, 19:25

Нека тя избира

  Poesía
755 0 0

НЕКА ТЯ ИЗБИРА

 

Лек повей на космическия вятър
усуква времето на нашата земя
и объркването в земния театър
посоките подменя на света.

 

Минало и бъдеще преливат -
среща на две буйни реки,
слоеве човешки се отмиват,
потъват с мъртвите души.

 

Настоящето озлобено се бунтува,
но не знае за какво крещи,
дали че някога е робувало,
или за това, че и сега мълчи.

 

Ако вдигне камата зловещо,
на кого в безумие ще я стовари,
върху това, или онова нещо,
или както и където свари?

 

Миналото ли е най-вярно и умно,
та в бъдещето иска да се впие?
Не е ли по-правилно, по-разумно
да не разместваме посоките ние?

 

Минало и бъдеще преливат.
Нека дадем път на младостта.
Нека тя живота свой избира
с отворени очи, а не в слепота!

 

31 01 2016
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....