Jan 31, 2020, 7:25 PM

Нека тя избира

  Poetry
750 0 0

НЕКА ТЯ ИЗБИРА

 

Лек повей на космическия вятър
усуква времето на нашата земя
и объркването в земния театър
посоките подменя на света.

 

Минало и бъдеще преливат -
среща на две буйни реки,
слоеве човешки се отмиват,
потъват с мъртвите души.

 

Настоящето озлобено се бунтува,
но не знае за какво крещи,
дали че някога е робувало,
или за това, че и сега мълчи.

 

Ако вдигне камата зловещо,
на кого в безумие ще я стовари,
върху това, или онова нещо,
или както и където свари?

 

Миналото ли е най-вярно и умно,
та в бъдещето иска да се впие?
Не е ли по-правилно, по-разумно
да не разместваме посоките ние?

 

Минало и бъдеще преливат.
Нека дадем път на младостта.
Нека тя живота свой избира
с отворени очи, а не в слепота!

 

31 01 2016
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...