6 ago 2010, 23:53

Неканен

  Poesía
764 0 6

Неканен

 

Слънчев лъч палав в пердето наднича,

промъква се  тихо до заспало момиче.

По лицето красиво плахо танцува

и устните нежни страстно целува.

 

После се спуска по завивката цветна

и в мястото празно до момичето светва.

Там смачкан лист с пет думи открива:

“Сбогом, приятелко, аз си отивам!”

 

Миглите трепват, под сънни клепачи

сълзи се процеждат - момичето плаче.

Лъчът  любопитен в сълзите проблясва

и с тъжна въздишка, без обич... угасва.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Арина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!Не, не, много е тъжно!!!
  • Упорит е слънчевия лъч, ще надвие тъгата...
    Поздрави!
  • Неканен влязох аз да коментирам... не може така, Арина! Утре можеш тъй и Слънцето да угасиш, скъсявайки живота му с няколко милиарда години! И то душа носи... скръбта го убива!
  • Kopf hoch! Така и трябва да бъде!
  • Пожелавам ти скорошен ведър, светъл лъч.....който не угасва!Не унивай...Kopf hoch!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....