Неканен
Неканен
Слънчев лъч палав в пердето наднича,
промъква се тихо до заспало момиче.
По лицето красиво плахо танцува
и устните нежни страстно целува.
После се спуска по завивката цветна
и в мястото празно до момичето светва.
Там смачкан лист с пет думи открива:
“Сбогом, приятелко, аз си отивам!”
Миглите трепват, под сънни клепачи
сълзи се процеждат - момичето плаче.
Лъчът любопитен в сълзите проблясва
и с тъжна въздишка, без обич... угасва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арина Всички права запазени
