arina-rus (Арина)
77 362
6 авг. 2010 г., 23:53

Неканен 

  Поэзия
558 0 6

Неканен

 

Слънчев лъч палав в пердето наднича,

промъква се  тихо до заспало момиче.

По лицето красиво плахо танцува

и устните нежни страстно целува.

 

После се спуска по завивката цветна

и в мястото празно до момичето светва.

Там смачкан лист с пет думи открива:

“Сбогом, приятелко, аз си отивам!”

 

Миглите трепват, под сънни клепачи

сълзи се процеждат - момичето плаче.

Лъчът  любопитен в сълзите проблясва

и с тъжна въздишка, без обич... угасва.

© Арина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !!!Не, не, много е тъжно!!!
  • Упорит е слънчевия лъч, ще надвие тъгата...
    Поздрави!
  • Неканен влязох аз да коментирам... не може така, Арина! Утре можеш тъй и Слънцето да угасиш, скъсявайки живота му с няколко милиарда години! И то душа носи... скръбта го убива!
  • Kopf hoch! Така и трябва да бъде!
  • Пожелавам ти скорошен ведър, светъл лъч.....който не угасва!Не унивай...Kopf hoch!
  • Днес сме тъжни и
    всички за раздели пишеме....и въздишаме,въздишаме...Поздрав и да запалиш лъча отново!!!
Предложения
: ??:??