Неканен
Слънчев лъч палав в пердето наднича,
промъква се тихо до заспало момиче.
По лицето красиво плахо танцува
и устните нежни страстно целува.
После се спуска по завивката цветна
и в мястото празно до момичето светва.
Там смачкан лист с пет думи открива:
“Сбогом, приятелко, аз си отивам!”
Миглите трепват, под сънни клепачи
сълзи се процеждат - момичето плаче.
Лъчът любопитен в сълзите проблясва
и с тъжна въздишка, без обич... угасва.
© Арина All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
