Неканен
Слънчев лъч палав в пердето наднича,
промъква се тихо до заспало момиче.
По лицето красиво плахо танцува
и устните нежни страстно целува.
После се спуска по завивката цветна
и в мястото празно до момичето светва.
Там смачкан лист с пет думи открива:
“Сбогом, приятелко, аз си отивам!”
Миглите трепват, под сънни клепачи
сълзи се процеждат - момичето плаче.
Лъчът любопитен в сълзите проблясва
и с тъжна въздишка, без обич... угасва.
© Арина All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
