27 oct 2010, 12:43

Неканен гост в душата ми

  Poesía
1K 0 2

Не съм канила гости в душата си.

От какво така силно боли?

Болят ли следите от сълзи в очите ми?

И защо не спира да боли?

 

Не съм искала помощ от никого -

всяка своя стъпка сама извървях.

Препъвах се, падах и ставах,

но все успявах сама да вървя.

 

Събрах в шепи горчивите спомени.

Изплаках всички неказани думи.

Виках, крещях, на себе си молих се,

но намирах сили да продължа.

 

Каква е тази болка в сърцето ми?

От какво така силно боли?

Не съм канила гости в душата си.

Защо не спира да боли?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрина Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...