27 oct 2010, 12:43

Неканен гост в душата ми

  Poesía
997 0 2

Не съм канила гости в душата си.

От какво така силно боли?

Болят ли следите от сълзи в очите ми?

И защо не спира да боли?

 

Не съм искала помощ от никого -

всяка своя стъпка сама извървях.

Препъвах се, падах и ставах,

но все успявах сама да вървя.

 

Събрах в шепи горчивите спомени.

Изплаках всички неказани думи.

Виках, крещях, на себе си молих се,

но намирах сили да продължа.

 

Каква е тази болка в сърцето ми?

От какво така силно боли?

Не съм канила гости в душата си.

Защо не спира да боли?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрина Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...