27 окт. 2010 г., 12:43

Неканен гост в душата ми

996 0 2

Не съм канила гости в душата си.

От какво така силно боли?

Болят ли следите от сълзи в очите ми?

И защо не спира да боли?

 

Не съм искала помощ от никого -

всяка своя стъпка сама извървях.

Препъвах се, падах и ставах,

но все успявах сама да вървя.

 

Събрах в шепи горчивите спомени.

Изплаках всички неказани думи.

Виках, крещях, на себе си молих се,

но намирах сили да продължа.

 

Каква е тази болка в сърцето ми?

От какво така силно боли?

Не съм канила гости в душата си.

Защо не спира да боли?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрина Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...