27 окт. 2010 г., 12:43

Неканен гост в душата ми

1K 0 2

Не съм канила гости в душата си.

От какво така силно боли?

Болят ли следите от сълзи в очите ми?

И защо не спира да боли?

 

Не съм искала помощ от никого -

всяка своя стъпка сама извървях.

Препъвах се, падах и ставах,

но все успявах сама да вървя.

 

Събрах в шепи горчивите спомени.

Изплаках всички неказани думи.

Виках, крещях, на себе си молих се,

но намирах сили да продължа.

 

Каква е тази болка в сърцето ми?

От какво така силно боли?

Не съм канила гости в душата си.

Защо не спира да боли?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрина Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...