Не съм канила гости в душата си.
От какво така силно боли?
Болят ли следите от сълзи в очите ми?
И защо не спира да боли?
Не съм искала помощ от никого -
всяка своя стъпка сама извървях.
Препъвах се, падах и ставах,
но все успявах сама да вървя.
Събрах в шепи горчивите спомени.
Изплаках всички неказани думи.
Виках, крещях, на себе си молих се,
но намирах сили да продължа. ...