Oct 27, 2010, 12:43 PM

Неканен гост в душата ми

  Poetry
993 0 2

Не съм канила гости в душата си.

От какво така силно боли?

Болят ли следите от сълзи в очите ми?

И защо не спира да боли?

 

Не съм искала помощ от никого -

всяка своя стъпка сама извървях.

Препъвах се, падах и ставах,

но все успявах сама да вървя.

 

Събрах в шепи горчивите спомени.

Изплаках всички неказани думи.

Виках, крещях, на себе си молих се,

но намирах сили да продължа.

 

Каква е тази болка в сърцето ми?

От какво така силно боли?

Не съм канила гости в душата си.

Защо не спира да боли?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Станчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...