Неканена
Зазвуча любовта във ушите ми
и премина през тялото. Огнена.
Поразходи се смело в мечтите ми,
па се спря да отдъхне неканена.
И събираше в шепите вятъра,
разпиляван от сините утрини.
Със росата отмиваше лятото
на кристалното ново съзвучие.
А сърцето ми, толкова мъничко,
се разпръсна на хиляди атоми
и от крехкост загубваше в дните си
отпътували пътнишки влакове.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анета Todos los derechos reservados
