1.05.2009 г., 21:50

Неканена

889 0 17

 

Зазвуча любовта във ушите ми
и премина през тялото. Огнена.
Поразходи се смело в мечтите ми,
па се спря да отдъхне неканена.

И събираше в шепите вятъра,
разпиляван от сините утрини.
Със росата отмиваше лятото
на кристалното ново съзвучие.

А сърцето ми, толкова мъничко,
се разпръсна на хиляди атоми
и от крехкост загубваше в дните си
отпътували пътнишки влакове.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви Изи и Боби!

    Кадир, архаизъм е.
    От ,,наше'' време е, нали
    Багодаря ти!
  • Прекрасен стих!Поздрави!
  • Благодаря ви!
    ,,Тя'' идва неканена и си тръгва негонена!(често явление)
    Обичайте се!
  • Наистина неканена, но чакана винаги - че чак сърцето раздроби на атоми и изпрати пътнишките влакове! Защото тя - любовта е само една -експресен влак, ядро, единствена синя утрин, чиста роса и неканено ново съзвучие - тя е точно тази, нужната и жадуваната - истинската любов!!!
  • Много красота в малко думи!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...