Зазвуча любовта във ушите ми
и премина през тялото. Огнена.
Поразходи се смело в мечтите ми,
па се спря да отдъхне неканена.
И събираше в шепите вятъра,
разпиляван от сините утрини.
Със росата отмиваше лятото
на кристалното ново съзвучие.
А сърцето ми, толкова мъничко,
се разпръсна на хиляди атоми
и от крехкост загубваше в дните си
отпътували пътнишки влакове.
© Анета All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
