Зазвуча любовта във ушите ми
и премина през тялото. Огнена.
Поразходи се смело в мечтите ми,
па се спря да отдъхне неканена.
И събираше в шепите вятъра,
разпиляван от сините утрини.
Със росата отмиваше лятото
на кристалното ново съзвучие.
А сърцето ми, толкова мъничко,
се разпръсна на хиляди атоми
и от крехкост загубваше в дните си
отпътували пътнишки влакове.
© Анета All rights reserved.
Кадир, архаизъм е.
От ,,наше'' време е, нали
Багодаря ти!