1 мая 2009 г., 21:50
Неканена
Зазвуча любовта във ушите ми
и премина през тялото. Огнена.
Поразходи се смело в мечтите ми,
па се спря да отдъхне неканена.
И събираше в шепите вятъра,
разпиляван от сините утрини.
Със росата отмиваше лятото
на кристалното ново съзвучие.
А сърцето ми, толкова мъничко,
се разпръсна на хиляди атоми
и от крехкост загубваше в дните си
отпътували пътнишки влакове.
и премина през тялото. Огнена.
Поразходи се смело в мечтите ми,
па се спря да отдъхне неканена.
И събираше в шепите вятъра,
разпиляван от сините утрини.
Със росата отмиваше лятото
на кристалното ново съзвучие.
А сърцето ми, толкова мъничко,
се разпръсна на хиляди атоми
и от крехкост загубваше в дните си
отпътували пътнишки влакове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Анета Все права защищены
Предложения
-
-
Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...
-
Бросить все и уехать... к тебе. Ты только, обязательно, жди! Мне бы спуститься к Неве, мне бы увидет...
-
Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
