15 sept 2010, 11:44

Нековко е златото премълчано

  Poesía » Otra
837 0 12

                                  На любимата ми учителка,

                                   по случай Кръстовден и първия учебен ден

 

Удавих се в затворените траектории на очите ти.

На дъното,

където, вместо риби,

говорят си разголени сетивности по темата:

Защо потъват някои,

при все, че се държат "повърхностно"?

Кои уроци на брега не са научили?

Дали проспали са и междучасията,

или нещо друго се е случило -

Учителят сгрешил е с понятията?

Например, че като рибя кост,

заседнали в гърлата ни мълчания, представил е

 за единствено възможните Разпятия!

А истината проста е -

издигат ръст онези, които не коват от премълчано злато

ежедневните си кръстове!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милко Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...