15 sept 2010, 11:44

Нековко е златото премълчано

  Poesía » Otra
830 0 12

                                  На любимата ми учителка,

                                   по случай Кръстовден и първия учебен ден

 

Удавих се в затворените траектории на очите ти.

На дъното,

където, вместо риби,

говорят си разголени сетивности по темата:

Защо потъват някои,

при все, че се държат "повърхностно"?

Кои уроци на брега не са научили?

Дали проспали са и междучасията,

или нещо друго се е случило -

Учителят сгрешил е с понятията?

Например, че като рибя кост,

заседнали в гърлата ни мълчания, представил е

 за единствено възможните Разпятия!

А истината проста е -

издигат ръст онези, които не коват от премълчано злато

ежедневните си кръстове!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милко Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...