15 sept 2010, 11:44

Нековко е златото премълчано

  Poesía » Otra
827 0 12

                                  На любимата ми учителка,

                                   по случай Кръстовден и първия учебен ден

 

Удавих се в затворените траектории на очите ти.

На дъното,

където, вместо риби,

говорят си разголени сетивности по темата:

Защо потъват някои,

при все, че се държат "повърхностно"?

Кои уроци на брега не са научили?

Дали проспали са и междучасията,

или нещо друго се е случило -

Учителят сгрешил е с понятията?

Например, че като рибя кост,

заседнали в гърлата ни мълчания, представил е

 за единствено възможните Разпятия!

А истината проста е -

издигат ръст онези, които не коват от премълчано злато

ежедневните си кръстове!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милко Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...