15.09.2010 г., 11:44 ч.

Нековко е златото премълчано 

  Поезия » Друга
630 0 12

                                  На любимата ми учителка,

                                   по случай Кръстовден и първия учебен ден

 

Удавих се в затворените траектории на очите ти.

На дъното,

където, вместо риби,

говорят си разголени сетивности по темата:

Защо потъват някои,

при все, че се държат "повърхностно"?

Кои уроци на брега не са научили?

Дали проспали са и междучасията,

или нещо друго се е случило -

Учителят сгрешил е с понятията?

Например, че като рибя кост,

заседнали в гърлата ни мълчания, представил е

 за единствено възможните Разпятия!

А истината проста е -

издигат ръст онези, които не коват от премълчано злато

ежедневните си кръстове!

© Милко Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??