15.09.2010 г., 11:44

Нековко е златото премълчано

829 0 12

                                  На любимата ми учителка,

                                   по случай Кръстовден и първия учебен ден

 

Удавих се в затворените траектории на очите ти.

На дъното,

където, вместо риби,

говорят си разголени сетивности по темата:

Защо потъват някои,

при все, че се държат "повърхностно"?

Кои уроци на брега не са научили?

Дали проспали са и междучасията,

или нещо друго се е случило -

Учителят сгрешил е с понятията?

Например, че като рибя кост,

заседнали в гърлата ни мълчания, представил е

 за единствено възможните Разпятия!

А истината проста е -

издигат ръст онези, които не коват от премълчано злато

ежедневните си кръстове!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милко Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...