На любимата ми учителка,
по случай Кръстовден и първия учебен ден
Удавих се в затворените траектории на очите ти.
На дъното,
където, вместо риби,
говорят си разголени сетивности по темата:
Защо потъват някои,
при все, че се държат "повърхностно"?
Кои уроци на брега не са научили?
Дали проспали са и междучасията,
или нещо друго се е случило -
Учителят сгрешил е с понятията?
Например, че като рибя кост,
заседнали в гърлата ни мълчания, представил е
за единствено възможните Разпятия!
А истината проста е -
издигат ръст онези, които не коват от премълчано злато
ежедневните си кръстове!
© Милко Христов Все права защищены
Как съм го пропуснала!
Поздрави!