27 mar 2009, 0:17

Нектар 

  Poesía
829 0 15
Нектар
Ти често се усмихваш като бебе,
но днес чело навъси изведнъж
и аз потръпнах ужасен от тебе,
макар да знаех, че един и същ...
човек стои отсреща с непозната
в очите заплашителна стрела...
Но остро жило крие под крилата
дори и медоносната пчела...
И тя се рее леко до забрава,
донася лъх от приказни земи,
но от нектара бисерен раздава ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??