27 mar 2009, 0:17

Нектар 

  Poesía
800 0 15

Нектар

Ти често се усмихваш като бебе,
но днес чело навъси изведнъж
и аз потръпнах ужасен от тебе,
макар да знаех, че един и същ...

човек стои отсреща с непозната
в очите заплашителна стрела...
Но остро жило крие под крилата
дори и медоносната пчела...

И тя се рее леко до забрава,
донася лъх от приказни земи,
но от нектара бисерен раздава
на този, който я опитоми...

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??